Системата за определяне на това кои са най-подходящите за всеки човек цветове е създадена и формулирана от Немския художник Йохан Итън в началото на ХХ век. Той установил, че всеки се чуства комфортно в цветовете с които природата го е обагрила естествено – това е цвета на кожата, очите и косата. Според тази теория Итън определя 4 основни цветови типа, които нарича условно на годишните времена: пролет, лято, есен, зима. При определянето на цветовия тип се базираме на 3 основни характеристики: на първо място цвета на кожата, очите, косата – каква е основата ( топла или студена), интензитет на цветовете – наситеността и трето, контрастност.

■■■ Лято – Студени, пастелни, ненаситени цветове

■■■ Есен – Топли, пастелни, наситени цветове

■■■ Зима – Студени, ярки, наситени 

■■■ Пролет – Топли, ярки, ненаситени

Когато кожата има леко жълтеникав или златист отенък, подходящите цветове, които хармонират с нея са топлите – те засилват присъствието на човека като резонират с излъчването. На фона на студените цветове тя изглежда твърде бледа и придава болнав вид на човека, като загубва нежния топъл златист отенък, чертите се изострят, а излъчването отслабва.

Такива са пролетния и есенния тип.

Летния и зимния цветови тип се съчетава прекрасно с цветовете от студената гама. При тях преобладава снежно и млечно бяла кожа с розов или синкав отенък, както и тъмната маслинена кожа, която принадлежи към зимния тип, поради сивкавия, а не жълто- златист отенък.

Втория фактор, определящ типа е ИНТЕНЗИТЕТА – наситеността на цветовете.

Пролетта и лятото се характеризират с ненаситеност, докато есента и зимата са наситени. Един и същи цвят, например жълт създава едно по-студено усещане ако е прохладно лимонен или сладоледено бледо жълт и съответно предизвиква усещане за топлина, когато е кремаво жълт, златисто, пясъчно или тиквено жълт.

Третия фактор е КОНТРАСТНОСТ

Има хора, на които им отиват силните контрастни цветове и такива, които се губят на техния фон. В този случай цветовете доминират и човека не се забелязва на техния фон. Поради тази причина се препоръчват по-меките приглушени тонове и пастелни нюанси, за да се засили присъсвието на човека и той да изпъква на техния фон.

———————————–

Определяне на ИМИДЖ или АНАЛИЗ на АРХИТИПА

Определянето на най-подходящия за даден човек стил се базира на структурата на тялото, ръста и формите. Анализа се извършва с помощта на следните 7 стриктно разграничени стилове облекло:

1. Драматичен – артистичен.

2. Изискан – класически.

3. Спортен – лежерен.

4. Шикозен – мадежки.

5. Нежен – момичешки.

6. Луксознороманичен.

7. Етноромантичен.

Всеки човек има повече или по-малко съответствие с всички стилове, но един или два от тях са преобладващи. По-рядко се срещат стиловете в чист вид. По-често срещани са комбинациите между тях. Определянето се извършва по метода на потвърждаване и отхвърляне, като критерий е стилът да е в хармония с излъчването на човека, да му дава необходимата свобода и да подчертава естествената му красота. Архитипа естествено е свързан и със съответните личностни характеристики, които се проявяват независимо от нашето старание да се държим по определен начин или избрани модели на поведение. Отношението ни към света и хората определя нашата лична мисия и основно предназначение в живота, както и стратегиите за реализация. В основата са 12-те архетипа по Юнг, актуализирани  към типовете облекла и стилове за ежедневно и официално облекло, адаптирани към съвременните тенденции в модата.